Реформаторското правителство на България може и да падна, но това е нова ера за страната. Политиците сега трябва да се основават на нарастващото чувство за обща цел на българите. България е една от няколкото европейски страни, в които правителството наскоро падна след загуба на вот на доверие. Миналия месец управляващата коалиция, водена от Кирил Петков, беше свалена от опозиционните партии ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, които работеха заедно с бившия член на коалицията „Има такъв народ“. След формирането си през декември 2021 г. коалицията събра еклектична комбинация от десни, центристки, социалистически и популистки партии, за да оспори статуквото, представлявано от бившия премиер Бойко Борисов. Сега българите ще бъдат изправени пред предсрочни избори през есента на фона на висока инфлация и енергийна криза. Съществува допълнителен риск страната да не получи първите си плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз – защото разпускането на парламента ще го остави неспособен да приеме законите, които този процес изисква. Петков беше на поста за кратко, но той и заместникът му финансовият министър Асен Василев разтърсиха българската политическа сцена. Членовете на тяхната нова партия „Продължаваме промяната“ се възползваха от липсата на контакт с корупционната атмосфера на българската политика. Въпреки че това също означаваше, че те не забелязват свирепостта на системата, която поеха, те се оказаха безстрашни в преследването на реформите. Подобно на повечето европейски страни, България беше разтърсена от войната на Русия срещу Украйна. И въпреки че последните политически сътресения в София останаха до голяма степен незабелязани другаде в Европа, правителството на Петков се противопостави на ултиматума на руския президент Владимир Путин да плаща за вноса на руски газ в рубли. Въпреки това те не успяха да постигнат консенсус относно изпращането на оръжие и друга военна помощ на Украйна. Дълги години преди Петков да дойде на власт, българските лидери само говореха на думи за ЕС и НАТО. Това попречи на българските граждани да се възползват наистина от членството на страната им в двата алианса. Ниският жизнен стандарт и широко разпространената корупция гарантират, че България продължава да страда от изтичане на мозъци. Липсата на национални инициативи за прилагане на политиките на ЕС лиши българите от възможността да участват активно в дебатите за бъдещето на съюза. И – както каза бившият министър на отбраната Тодор Тагарев в скорошно интервю за ECFR – остарялото оборудване от съветската епоха компрометира оперативната съвместимост на българските въоръжени сили с други въоръжени сили на НАТО. Наистина, постоянната нужда да се купуват резервни части за това остаряло оборудване наля пари в джобовете на руския и беларуския режим. Разочарованието от подобни проблеми направи много български граждани податливи на популистки лозунги. През цялото време ширещата се корупция направи държавата уязвима за външна намеса. За да влоши нещата, ЕС толерира ситуацията. Брюксел не направи много, за да попречи на българските политици да преследват вътрешните си програми, използвайки прекъснатата връзка между ЕС и българските граждани. В този контекст дойде на власт реформаторското правителство на Петков. Оттогава той научи тежък урок, докато се опитваше да изпълни предизборното си обещание за „нулева толерантност към корупцията“: битките срещу корупцията и руското влияние в България са двете страни на една и съща монета. Ангажирането в която и да е битка идва с висока политическа цена, като има тенденция да свали всеки, който направи опит. Въпреки идеологическите различия в коалицията на Петков – не на последно място включването на традиционно проруските социалисти – България зае безпрецедентно остра позиция спрямо Русия, като дори изгони 70 от дипломатите на страната. Освен това през последните седмици на власт правителството на Петков продължи борбата си с корупцията. Например през юли правителството разкри как организирана престъпна група, действаща близо до границата с Турция, наводнява България с потенциално опасни хранителни продукти. Петков започна и нелеката задача за разрешаване на спора на България със Северна Македония за история и език. Първата стъпка към разрешаването на спора дойде, когато България отмени ветото си върху преговорите за присъединяване на Северна Македония с ЕС – пречка, която до голяма степен беше от полза за Русия и Сърбия. Отиващото си френско председателство на Съвета на ЕС помогна на страните да намерят общ език, като се споразумяха условията на София да бъдат включени в преговорната рамка. Българските лидери продадоха компромиса на избирателите у дома като европейски отговор на исканията на България. Този подход промени обществените нагласи към присъединяването на Северна Македония – позволявайки на европейския разказ да триумфира над националистическия дискурс.Жестокостта на Русия в Украйна помогна да се убедят българите в ползите от членството в ЕС Българските политици сега носят отговорността да гарантират, че тази промяна ще бъде отразена в подхода на България към нейните стратегически интереси в Западните Балкани. За да направят това, те ще се нуждаят от подкрепата на по-мощни съюзници от ЕС като Германия, която има силно икономическо присъствие и положителен имидж в региона. Междувременно бруталността на Русия в Украйна помогна на българите да бъдат убедени в ползите от членството в ЕС. В отговор на санкциите на ЕС срещу Русия Москва спря доставките на природен газ за България в края на април – което дойде като шамар за българите, склонни да симпатизират на Кремъл. България беше принудена да прекрати значителната си зависимост от руския газ за една нощ. Правителството на Петков веднага започна да проучва алтернативни доставчици като САЩ (за втечнен природен газ) и Азербайджан, докато Василев започна да призовава за споразумение на ЕС за доставките на газ. Това показа на обществеността, че предишните управляващи партии са обслужвали интересите на Русия на енергийния пазар – че за малка икономика като българската енергийната диверсификация може да изисква силна политическа воля, но идва с относително малка икономическа болка. Докато България върви към поредните общи избори – четвъртите за малко повече от година – политиците в София трябва да надграждат върху това нарастващо чувство за обща цел. Те трябва да се фокусират върху ЕС като механизъм, чрез който да осигурят по-висок стандарт на живот, да осъществят зелен преход и да продължат борбата с корупцията. Правителството в оставка може да е подценило както степента на руското влияние в страната, така и силата на българските институционални традиции като наследство от нейното монархическо, комунистическо и демократично минало. Правителството падна не заради кавгата със Северна Македония или некадърно управление на държавния бюджет, както твърди лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов. По-скоро правителството беше обезсърчено от съпротивата срещу опитите му да разкрие токсичните връзки между корупцията и руското влияние, които накараха България да изостава от много други страни от ЕС от години. Няма нищо забележително в обратната реакция. И това не трябва да е повод за безпокойство: това е нова ера в българската политика – такава, в която страната ще иска подкрепа от европейските си партньори, но ще има какво да им предложи в замяна. Българите преживяха европейско пробуждане, като много от тях вече чувстват, че наистина принадлежат към семейството на ЕС. След три парламентарни избора през 2021 г. – и грандиозния провал на популисткия проект на бившия шоумен Трифонов – България има възможност да се превърне в поредната европейска история на успеха. За да се гарантира това, политиците ще трябва да запазят инерцията от последните няколко месеца. И в София има признаци, че това е постижимо. Както Артуро Варвели и Тереза Коратела от ECFR наскоро твърдяха в подобен случай с Италия, България толкова бързо изостави имиджа си на маргинализирана, проруски настроена страна-членка на ЕС, че изглежда малък шанс да се върне назад. Европейският съвет за външни отношения не заема колективни позиции.
