Горите по света намаляват с тревожно темпо. Научете какви са причините за това и как ЕС взема мерки срещу вноса на продукти от обезлесени земи.
Според Организацията на ООН за прехраната и земеделието (ФАО) между 1990 г. и 2020 г. по света са изчезнали около 420 милиона хектара гори – това е площ с размерите на ЕС.
Обезлесяването е пълното унищожаване на горите, за да може земята да се използва за други цели, но често процесът е по-постепенен. Влошаването на състоянието на горите е свързано със загубата на възможността им да носят ползи – например, да осигуряват дървесина или да подкрепят биоразнообразието.
Тези процеси са особено проявени в три големи горски пояса – в Амазония (Южна Америка), Конго (Централна Африка) и Югоизточна Азия. Обратното се случва в ЕС, където площта на горите е нараснала с 10% между 1990 г. и 2020 г.
Загубата на горски площи е глобален проблем, защото това унищожава биоразнообразието и влошава проблема с измененията в климата. ЕС иска да предприеме мерки за неговото решаване.
Различни видове човешката дейност са сред главните причини за загубата на горски площи по света.
Земеделието е основен фактор за обезлесяването във всички региони на света освен в Европа.
Около 50% от загубените горски площи по света се дължат на превръщането на гори в селскостопански земи, показват данните на ФАО. Тези земи се използват основно за производството на палмово масло и соя.
Превръщането на гори в пасища причинява още 40% от загубите на горски площи в световен мащаб.
В Европа около 15% от обезлесяването се дължи на превръщането на гори в селскостопански земи, а други 20% се дължат на превръщането на горите в пасища.
Развитието на градовете и на инфраструктурата, включително строежът и разширяването на пътища, са третата най-голяма причина за обезлесяване в световен мащаб (6% от загубите на горски площи са причинени от това). В Европа обаче това е основната причина за изчезването на гори.
Незаконната сеч без оглед на устойчивото развитие на горите също нанася трайни щети на горските масиви по света.
Измененията в климата са както причина за влошаването на състоянието на горите, така и последица от него. Зачестяването на бедствия като пожари, засушавания и наводнения има силен ефект върху горския фонд.
Горите осигуряват чист въздух, регулират водния цикъл, улавят въглероден диоксид, укрепват почвите и предоставят подходяща естествена среда за много видове – всички тези ползи от тях изчезват, ако тях ги няма.
Голяма част от селскостопанското производство върху обезлесени земи е насочено за световния пазар. Около 10% от създаваната продукция се потребява в ЕС.
Сред внасяните продукти в ЕС от обезлесени земи са палмово масло, соя, дървесина, какао, кафе, каучук и царевица. Палмовото масло и соята отговарят за по една трета от общия внос в ЕС от изброените групи.
Европейският съюз подготвя законодателство, което ще задължи компаниите да проверяват, че продаваните от тях стоки в ЕС не са били произведени върху обезлесени земи или върху земи, чието състояние е било влошено.
През септември 2022 г. Парламентът одобри позицията си по предложението на Комисията. Депутатите искат да бъдат включени повече видове продукти, за които трябва да се следи откъде произтичат, а също и да се гарантира спазването на правата на човека и правата на коренното население, обитаващо тези земи.
Европейският съюз обръща внимание и на състоянието на горите в Европа. През юли 2021 г. Комисията представи новата стратегия за развитието на горите в ЕС до 2030 г., която поставя като задача увеличаването на количеството и качеството на горите в ЕС.
Прочетете какво още прави Европейският парламент относно горите:
Европейският парламент работи за изпълнение на споразумението от Париж за намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на глобалното затопляне.
