Обикновено проф. Петър Стоянович използва скъпото медийно време по „Денят започва с Георги Любенов“, за да ни забавлява с любопитни исторически анекдоти. Тази сутрин не беше така. Чест прави на Петър Стоянович, че каза ясно онова, което мнозина мислим: националният празник на една държава трябва да е обединяващ, а не разединяващ. Затова 3 март не може да остане такъв, той разделя нацията. Трябва да се избере някой от обединяващите празници – 24 май, 6 септември или 22 септември. А Трети март – мъдро предложение на професора – нека да остане в празничния календар, така че да го празнуват активно тези, които искат. Стоянович е за 24 май като безспорно обединяващ празник на духа, празнуван непрекъснато от средата на XIX век до днес.
Как ни разделя 3 март
Нека първо поздравим професор Стоянович, че повдигна публично този важен и болен въпрос. А после да добавим аргументи и съображения. Трети март, според мен, разделя нацията на наивни и ненаивни русофили (аз лично се смятам за ненаивен русофил със сложно отношение към противоречивата, но безспорно велика руска култура, в момента обаче путинофоб).
Наивните русофили продължават да бъдат „пленени“ от името, подобно детинския герой на Вазов от едноименното стихотворение („Русия! Колко ни плени/туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда — в нашите злини!”).
Ненаивните знаят, че руското общество, част от интелигенцията, включително и велики писатели, е поддържало искрено каузата за освобождаване на страдащите братя, а руски войници са дали кръвта си за Освобождението на България.
Но не по-малко добре знаят, че Руската империя е имала съвсем други цели, което впоследствие е доказала с поредица от враждебни актове: с камшичената политика на своето привременно правителство, с това, че се е обявила срещу Съединението, с това, че по-късно съветска Русия подбужда кърваво потушеното след това Септемврийско въстание и червения терор, довел до бял терор, с коминтерновската си политика към Македония и с цялата си официална комунистическа политика след това. Това са достатъчни основания 3 март да не бъде честване на „Русия-освободителка“ – самото име е разцепено. 3 март не е консенсусен и еднозначно утвърден празник, освен в школската памет и на онези, които са лениви да отидат малко по-нататък.
Защо Съединението?
Остават другите три възможности. Според мен трябва да изберем не „празник на духа“, а празник на политическия суверенитет (забележете – казвам това, въпреки че съм културолог, преподавател и, дай боже, просветител). Най-хубавото на 24 май е, че е възникнал и в някакъв смисъл продължава да бъде като „празник отдолу“, неофициален, създаден от хората, посветен на такива прекрасни неполитически неща като просветата, младежта, децата, учителите и училищата. Моето мнение – нека той да остане такъв, официализирането му ще го убие, от него ще изчезне прекрасната радост на първокласниците.
Между 6 септември и 22 септември аз съм за Съединението. И в двата празника има ясна и недвусмислена заявка за политически суверенитет. Но Съединението е много по труден акт, извършено “на своя глава“ и в конфронтация с всички велики сили, по силата на народната воля. То е довело до война, в която българската армия доказва с героизма си, че „Съединението прави силата“, а с това и практическата независимост на нацията. Т.е. залогът е много по-голям, отколкото дипломатическия акт на 22 септември.
Рано е за референдум
Смятам обаче, че е все още рано за тази промяна. За смяна на българския официален празник трябва да започне да се говори активно и публично, така че постепенно „страстите български“, които винаги разделят, да отстъпват постепенно на аргументи, които да просветят стъпка по стъпка публичния разум. Не може смяната на националния празник да стане чрез обида на онези, които мислят иначе. Поне част от тях трябва да бъдат убедени.
Българското общество трябва да чуе тези аргументи, да си проясни нещата, хората да направят своите избори. Едва тогава може да дойде време за референдум. И той трябва да обедини нацията. Ще бъде обаче провал, ако за пореден път вместо това направи обратното.
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно – аналитична медия.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Проруската пропаганда и унищожаване на българската история, фактически ни лишиха от няколко века близка българска история. За нас, периода на живот на българите в Османската империя, е черна дупка. Нищо не се е случило, няколко милиона бългри – не са съществували…
Ние не знаем, че авторът на идеята за образуването на ООН е високообразован български изобретател и учен, българин роб от Цариград… … … С голямо недоверие слушахме Тончо Жечев, като разправяше за българския елит – в Цариград… …
С почуда и предположение за писателска измислица четем и Вера Муафчиева…….. Фани Мутафова, Блага Димитрова… Те затова и са жертва на савецкия режим след ’44… Защото пресъздават истинската история….
Пълна лъжа е, че ни направили голяма услуга, като организирали държавата и т.н. ….. Имали сме достатъчно много образовани българи, които са се изучили по университетите на Европа, много от които са били и служители в администрацията на империята. Защото през онова време, ПРЕЗ РОБСТВОТО, Цариград е бил просто най-големият български град. В който са доминирали БЪЛГАРИТЕ, като брой население. КАкто въобще са доминирали в империята – в европейската и близката до проливите част. Много българи са учили, …
живеели и работели в Европа, която пътували свободно, докато съще временно са “РОБИ” …….. , с пари на своите родители – също роби… ………………….. Тая измислица с робството е…… уникален пример за столетната руска пропаганда… Ето как се набива едно клише в общественото съзнание, с дългосрочни последици… Политкоректност…
Войнстващото политическо русофилство в България е уникален феномен, за което трябва да потърсим уникалните причини. И те са – в двегодишната окупация на България след войната, през които в цялата държава, управлявана от руска администрация, се назначават само хора склонни към сътрудничество с руската власт. ……………… САМО ТАКА си обясняваме онова мерзко отношение от властта, примерно към капитан Петко Войвода, български герой. Както и към опълченците и т.н. Те са били врагове – именно на новоназначените от окупационната власт рускозависими служители… Цялата администрация на младата държава е от рускозависими служители ….. и те ОТ ТОГАВА водят борба срещу бългрските патриоти.
През цялата Руско-турска война, в руската литература няма думите българи и българско, както и България. Резултатът, да, е частично освобождение, но то е страничен резултат, а не ЦЕЛ на Русия. Реално се освобождава една малка част от българското землище, като оставя огромни маси българи неосвободени, което е огромна драма по него време и фактически служи за последващ разпад на, дотогава единната българска общност. Затова……., нето резултатът от Санстефанския мирен договор, всъщност е повод за празненство САМО ЗА РУСИЯ. Защото приключва една зле организирана и много рискова, глупава война……………. А на нас, той отваря рана, която никога не зараства. ……………
Козяк, много от рано тая опорка – още сме едва 2022г и зимата не е дошла!
Братът Стоянович – тривиален както винаги. Всеки разумен човек знае, че 3-и март не става. Но! 24 май просто не бива да се пипа. Той си е речи го личен празник за всеки българин, сантиментален, невместващ се в официални цермонии, всъщност – извъндържавен и истински всенароден празник що в душата грей. На всичко отгоре напоследък ни поставя откъм несъвсем печелещата страна в едни спорове с нахални съседи, подкокоросвани от бившия ни (хм, дали?) окупатор.
Добре че си имаме 6-и септември, истинското …
наше постижение, което съединява не само двете Българии, но и обединява народ, властимащи, войска и администратори — абе всички, освен нахалните “русофили”, ама и те кандисват накрая.
Да живей!!
Категорично за 6 септември ! Съединението е събитие, което България извършва и защитава сама въпреки волята на Великите сили. Това е моментът , когато българите се утвърждават окончателно като нация.
Огромното мнозинство от българските копейкаджии държи да имаме национален празник обвързващ ни с руските мародери окупатори.
Отново “професор” по закона на Игнатов и измислена наука, ръси глупости. Това, че има известен брой грантояди, които мразят националния ни празник, не значи, че има разделение на обществото. Разделението е м/у шепата грантояди и огромното мнозинство българи.
Между другото хубаво нещо е било българската писменост в зората на появата на Българската държава през IХ в. Те и гърците много държат на своята архаична писменост. Дали не е време за реформа и в азбуките на двете балкански държави?
Абонирайте се за най-важните и интересни новини, анализи и коментари на събтията от деня. Бюлетинът се изпраща всеки делничен ден.
ви дава възможности да участвате в сайта с коментари, мнения и оценки. Регистрацията Ви дава възможността освен да коментирате, да опонирате или подкрепите дадено мнение, като гласувате “за” или “против” коментара. Тя Ви позволява и да редактирате собствените си коментари.
Въведете имейл адреса, с който сте направили регистрацията си в сайта. На него ще получите линк за възстановяване на паролата.
На посочения от вас имейл адрес е изпратен линк за възстановяване на паролата. След като го натиснете, ще можете да изберете и потвърдите новата си парола и да влезете в сайта. Ако не получавате имейл, свържете се с нас.
Фондация “Америка за България” финансира проект на фондация “Info Space”. Мненията и твърденията в Madiapool.bg отразяват редакционната политика и не непременно възгледите на фондация “Америка за България” или на нейните директори, служители, или представители.
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно – аналитична медия.