Министерството на образованието и науката (МОН) представи официално във вторник идеята си за сливане на университети, която първоначално бе разкрита от информационния сайт Offnews.bg. Според нея “малките висши училища със сходен или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места следва да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство”.
Обединени университети по технологии и изкуства
Предлага се обединение между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии, става ясно от съобщение на МОН.
Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата, посочва още министерството.
Предлага се и създаване на университет в Северозападна България, където в момента липсва висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. В момента има филиали на висши училища във Видин (ТУ-Русе), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, Русенски университет). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава учители, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри, посочва МОН. Ведомството е готово да създаде 3-годишна програма, която да финансира окрупняването.
Нищо не се съобщава за икономическите и медицинските висши училища, както и за Техническия университет.
Замисълът на Денков
Идеята на сливането на малките университети е “шапката” да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, да организират обща кандидатстудентска кампания.
За да бъдат успешни, всички промени ще се осъществяват чрез увеличаване на финансирането за висше образование, което ще се обвърже с постигането на определени цели, резултати и индикатори.
МОН ще възложи оценка на въздействието на предложението си и ще го представи за обществено обсъждане.
Мотивите на Денков за реформата
Съществуващата мрежа от университети е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища, посочва МОН. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото висше учебно заедение обучава 343 студенти.
Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти.
За силна фрагментация се говори и в анализ на Световната банка за висшето образование в България, изготвен през юни 2021 г. Авторите на документа цитират проучване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 г., което препоръчва сливания на университети и синергии между висши училища с подобни профили.
Българските висши училища нямат достатъчна видимост в международен план. Дори големите университети не са достатъчно разпознати, за да се представят успешно на европейската сцена, защото там се съревновават с много по-големи и богати институции.
Целта на МОН е поне един от българските университети да попадне в топ 500 на световната класация в следващите години, както и да се подобри качеството на висшето образование.
Слабите университети ще се понижат в ранг до колежи
Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).
В акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните изисквания. Ако университетът не може да осигури такива хора за определен преходен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.
Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) вече работи върху промени в начина на акредитиране на висшите училища, казаха още от МОН. Сега оценките на почти всички университети са високи, без да се очертават ясно силните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и силната доза субективизъм при оценяването.
МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища – напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самооценка ще се преобразува в критичен анализ на слабостите и план за преодоляването им. “По този начин ще се създаде много по-удобна за прилагане и обективна система за акредитация, която ще повиши силно мотивацията на висшите училища да подобрят резултатите си в съответствие с критериите за тяхната оценка”, твърди образователното министерство.
Затягат се изискванията към преподавателите
Правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател в университет ще трябва да постигне, обяви още МОН.
Целта е “само инициативните и подготвените да могат да покрият тези изисквания в дългосрочен план”. Така ще се повиши мотивацията на преподавателите и ще се обнови съставът, като се освободят места за млади и мотивирани хора, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път.
Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Занапред ще се проверяват всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни.
Ще се създаде двустепенна система за проверка. Първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.
Целта е да се създаде “нетърпимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в академичните среди”, съобщиха от МОН. Очаква се това да има превантивен ефект и системата постепенно да се изчисти от подобни практики.
