Новини

Колите в София вече са почти колкото жителите (инфографики) – Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:
K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).
брой 49, 2022
декември 2022
ноември 2022
ноември 2022
ноември 2022
ноември 2022
31 декември 2023
17 ноември 2022
31 декември 2022
декември 2022
30-годишният Росен Стефанов, технологичният директор на направлението Modern Workplace в Telelink Business Services, за универсалния подход с хората и всекидневния смисъл
ноември 2022
Събеседници в новия епизод на Storio са Светослав Спасов, изпълнителен директор и Милена Митова, директор "Бизнес развитие" в KPMG IT Service
ноември 2022
Пътят на "Спорт Депо" от малка семейна компания до върха в търговията със спортни дрехи и обувки в България
Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:
K1 Средата
(политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът
(пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал
(лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).
Вижте всички оферти
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Обратно на заявките на кмета на София Йорданка Фандъкова как общината ще направи всичко възможно хората “да слязат от колите”, жителите на града всъщност си купуват все повече автомобили. През 2021 г. броят на регистрираните в София коли достига абсолютен пик – малко над 1 милион, сочат данни на общината и “Информационно обслужване”. А заедно с другите моторни превозни средства в града (автомобили, микробуси, мотори, мотопеди и автобуси) броят им вече е общо взето колкото и жителите на града – над 1.2 млн.
Благодарим Ви, че четете Капитал!
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.
Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Обратно на заявките на кмета на София Йорданка Фандъкова как общината ще направи всичко възможно хората “да слязат от колите”, жителите на града всъщност си купуват все повече автомобили. През 2021 г. броят на регистрираните в София коли достига абсолютен пик – малко над 1 милион, сочат данни на общината и “Информационно обслужване”. А заедно с другите моторни превозни средства в града (автомобили, микробуси, мотори, мотопеди и автобуси) броят им вече е общо взето колкото и жителите на града – над 1.2 млн.
Това не е изненадващо: колата отдавна е царят в София и транспортният и инфраструктурен ред в голяма степен е съобразен с неговите правила.
Но това, което се вижда от статистиката, е, че София достига точка на пренасищане и едва ли ще може да поеме повече автомобили: през последните четири години броят им се движи устойчиво около милион, с малки разлики. А 2022 г. може да е първата година от 2018 г. насам, в която броят им започва да намалява – към 9 ноември регистрираните коли в града са към 963 хил.
Същевременно прави впечатление, че придвижването на две гуми привлича все повече почитатели – броят на регистрираните в София мотоциклети расте бавно, но постоянно и достига 28 хиляди през 2022 г., още около 9 хиляди пък са и мотопедите.

Повечето от автомобилите в града са доста стари – средната възраст е 18.2 години, а интересно е, че е имало предходни периоди, в които средната възраст на автопарка е била по-ниска – например през 2016 г е била 17 г. Разбира се, спрямо 2011 г. има известно подобрение – тогава средната възраст е била 24 години, но спрямо средната възраст на автомобилите в целия Европейски съюз (11.8 г.) тази в София все още е доста висока.

Предвид възрастта на превозните средства, не е изненадващо, че над 40% (414 хил. автомобила към ноември 2022 г.) от колите са без екостандарт или с Евро 1 и 2. Тази огромна група ще бъде засегната, ако София реши да въведе т. нар нискоемисионни зони (НЕЗ) за влизане в идеалния и широкия център. Дори колите с Евро 2 да не бъдат включени, рестрикциите ще се усетят от значим брой хора. Ако към тези най-силно замърсяващи автомобили се добави и категория Евро 3 (за колите произведени между 2000 и 2005 година), то тези автомобили са над 50%.
Общината заговори за нискоемисионните зони още в началото на тази година и през лятото общинският съвет внесе доклада за въвеждането им за гласуване, но той не мина заради гласовете “против” на ВМРО, както и заради критики от опозицията. Въпреки че от общината все пак обещаваха, че декември ще е първият месец на новите ограничения, общината още няма приет механизъм за зоните седмици преди този срок.
На фона на стряскащия брой автомобили в София, повечето от които стари и замърсяващи, общинският данък за тях обаче остава доста нисък, което е също в контраст с уж желанието на общината да ограничи движението с коли и замърсяването в града. В началото на 2020 г. по предложение на кмета Йорданка Фандъкова данъците за по-мощни и замърсяващи коли се вдигнаха, но това не води до драстични промени – средният размер на данъка за МПС е бил 84 лв. през 2011 г., а през 2022 г. е 99 лв.
Проблемът е в основната формула за изчисляване на данъка, която е заложена в Закона за местните данъци и такси. При нея възрастта на превозните средства се слага на първо място и на практика обезсмисля екологичността им – колкото по-стара е колата, толкова по-малко плаща.
Освен това цената за паркиране е сравнително ниска, а в кварталите често е хаос – колите често са спрели по тротоарите, в зелените площи или неправилно върху пътното платно. Големи закрити или подземни паркинги продължават да липсват.
Така на практика цената на това да притежаваш и шофираш кола в София не е много по-различна от тази навсякъде другаде в България. В много европейски столици отдавна не е така и там да се придвижваш с кола в града вече е доста скъпо удоволствие – от високия данък до таксите и рестрикциите за шофиране в центъра.
Ако столицата не иска да изпадне в транспортен колапс, трябва да вземе предвид тези данни и да започне да въвежда реални политики за намаляване на автомобилите и трафика в града – и през рестрикции, и през предоставяне на добри алтернативи като редовен и удобен градски транспорт, качествена инфраструктура за велосипеди и микромобилност, както и удобни и големи паркинги в комбинация с мерки за оптимизиране на трафика.
А този милион коли дори не е всичко по столичните улици – там се движат още стотици хиляди леко- и тежкотоварни средства, автомобили от близки градове или преминаващи транзитно.
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Ако публикацията Ви е харесала, можете да последвате темата или автора. Статиите можете да откриете в секцията Моите статии
Защо няма планиране кои булеварди е крайно необходимо да бъдат реновирани? Има големи булеварди, като “Цветан Лазаров” ( 6 платна) на които не е правен основен ремонт от повече от 30 години. Бул. Христофор Колумб е същата трагедия макар и ремонтиран малко по-скоро. Основният начин – поне половината от данък сгради остава за районите, от които се събират. За новите райони се въвежда данък ” инфраструктура” за откупуване на земя и строеж на улици и друга инфраструктура. След като някой е решил да живее на полето да бъде така добър да си плаща за удоволствието. .
До коментар [#1] от “Vassil Stoychev”:

Мечти
Къде ще е далаверата на нашите фирми.
Социализъм до социализъм. Не можете да мислите само как да стъжните живота на хората. Кога ще почнете да мислите как да им бъде по-добре? Осигурете удобни паркинги, тунели до центъра, пък да видим ще има задръстване и замърсяване. Социализмът е този дето учеше хората да взимат от единия за да дават на другия. Ама обикновено беше вземи от богатия, за да дадеш на бедния. Вие искате бедните съвсем пеша да ходят, вместо да им осигурите възможност да карат по-малко. Няколко тунела и паркинги в центъра ще решат проблема директно. А целият център е изпълнен с вътрешни дворове между сградите, които съвсем директно могат да се използват за такива паркинги. Тунелите също няма нужда да са толкова дълги. Няма да има нито паркирани коли, нито особено движение и замърсяване. Ама де гиди мисъл. Само забрани и данъци са в главата не един политик.
Аз лично се занимавам с изкуство и дето се вика не получавам редовна заплата , кк точно се очаква да си сменя старата кола? Аз без кола не мога да работя в всеки провкт съм на различно място в София и страната. Няма как да ползвам градския транспорт защото дори до киноцентъра няма такъв адекватен. На прага на бедноста са много хора , да нв мислите , че карат стари коли защото им е кеф. Айде всички поршета спестени от пътища и еврофондове да им вдигнат данъците , че се затрупахме. В Бългсрия псевдо богатите не плащат повече , а трябва..
Истината е че съществува такъв феномен който се нарича “индуцирано търсене”. Ако ни направиш на хората удобно, ние почваме да ползваме даже повече. В САЩ много често се сблъскват с този феномен като строят гигантски магистрали около и в градовете, за да решат проблема с трафика. Но всъщност добре става само за няколко месеца, а в някои случаи даже седмици, докато индуцираното търсене не ги настигне и задръствания стават в най-добрия случай същите.
Което говори за неадекватен публичен транспорт. На мен ми се наложи рязко да огранича ползването му, когато трябваше да возя дете. Да стигнеш до лекар с градски транспорт с болно дете или с малко бебе за преглед/консултация, си е зверско приключение. Ако искаш да останеш с чисти дрехи и без психични разстройства в линии като автобус 72, също.
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.

Влезте в профила си и четете свободно 5 статии на месец.
брой 49, 2022

декември 2022

ноември 2022
Актуалните теми, свързани със здравни политики, заболявания, терапии и лекарства
ноември 2022
Кои технологии се борят срещу финансовите измами
Уеб разработка Икономедиа
Дизайн Ког Графикс
Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters
Всички права запазени © 1993-2022, Икономедиа АД
Фондация “Америка за България” финансира проект на “Икономедиа”. Мненията и твърденията, изразени в изданията на “Икономедиа”, са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или на нейните директори, служители или представители.
Изданията на “Икономедиа” спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
Уеб разработка Икономедиа
Дизайн Ког Графикс
Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters
Всички права запазени © 1993-2022, Икономедиа АД
Можете да следвате нашите автори или важните за вас теми, само ако сте регистриран потребител.
Влезте в профила си или създайте нов.

* Когато влезете или се регистрирате с профила си във Facebook или Google, Вие се съгласявате с Общите условия на Икономедиа