Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.
Използваме бисквитки, за да подобрим продуктите, които Ви предлагаме. Повече информация по въпроса ще намерите в нашата Декларация за опазване на личните данни.
Преди точно 20 години ПСР за първи път печели избори в Турция. И остава на власт до днес. В началото партията на Ердоган обещава реформи, равенство, просперитет. Но с всяка победа тя става все по-авторитарна.
Ердоган на изборите през 2002
Турция през 2002: висока инфлация и безработица, огромен държавен дълг и корупция. А освен това: трипартийна коалиция с враждуващи партии, оставки в правителството. 77-годишният министър-председател Бюлент Еджевит се разболява – докато в Турция вилнее сериозна икономическа и политическа криза. Насрочени са нови избори и на 3 ноември народът наказа старите партии.
Ердоган дава своя глас на 3 ноември 2022
Победител е неопитната ПСР – Партията на справедливостта и развитието, основана само година по-рано, със силния лидер Реджеп Тайип Ердоган. Оттогава насам ПСР печели всички парламентарни избори в Турция. След победата Ердоган заяви в своя реч: “Както е казал Ататюрк: Управлението е безусловно в полза на хората. След 3 ноември в Турция започва нова ера. Днес, по Божията воля, отваряме нова глава. Готови сме да поемем отговорността да поведем Турция към една по-добра епоха.” ПСР обеща да уважава различните житейски форми на всички граждани, да следва програма, която да подобри работата на конституционните органи и да задвижи присъединяването към ЕС. Реформи, равенство, справедливост и просперитет – все обещания, дадени в началото от партията на Ердоган.
Първите успехи на ПСР
През следващите години ПСР действително успява да постигне устойчив икономически подем. До 2012 брутният вътрешен продукт на страната се увеличи над три пъти. През следващите години партията успя да създаде собствена средна класа, но и свръхбогат елит – чрез възлагането на държавни поръчки, който я поддържа и до днес.
През втората половина на управлението на ПСР обаче от първоначалните обещания за реформи, укрепване на демокрацията и модернизиране на страната не остана почти нищо. От протестите в Гези през 2013 насам тя показва само бруталната си страна.
Кадър от ноември 2015: след победата на ПСР
След опита за преврат на 15 юли 2016 Ердоган и неговата ПСР се грижат единствено за запазване на властта. Законите се променят, правомощията на Ердоган се разширяват, а парламентът губи значението си. Днес Турция се управлява от режим, при който разделението на властите е в едни ръце – тези на Ердоган. Полицията и прокуратурата само чакат знак, за да предприемат действия срещу критици, художници, учители, лекари, адвокати, журналисти и студенти.
ПСР – “Клуб за възхвала на Ердоган”
Това, което започна преди 20 години като широко консервативно движение и първоначално получи подкрепа и от либералите, през последните 20 години се превърна в клуб за възхвала на Ердоган, казва Кристиан Бракел, който ръководи представителството на германската фондация “Хайнрих Бьол” в Турция. Въпреки че ПСР все още разполага с впечатляващи мрежи на местно ниво – като женски съюзи, младежки сдружения, групи за съседска помощ и икономически съюзи, партията се съобразява изцяло с Ердоган.
Бракел подчертава, че от първоначално либерално-консервативните идеи на ПСР не е останало нищо. Според него идеологията и реториката на ПСР се колебаят между желанието за икономическа модернизация и националистическо-религиозните фантазии за завръщане към някогашната велика сила. Не е ясно доколко това се дължи на убеждения и доколко на необходимостта от прости послания за населението.
За д-р Салим Чевик от Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) “гъвкавостта” на ПСР е и нейната силна страна. В партията Ердоган задава тона, а тя се адаптира към него. А президентът може бързо да променя позициите си, подчертава Чевик. “Днес той може да води мирни преговори с кюрдите, а утре може да предприеме военни действия срещу тях. Днес той може да преговаря с ЕС, а на следващия ден да бъде най-яростният противник на Запада.” И във всичко това Ердоган успява да увлече със себе си своите поддръжници. Според експерта електоратът на ПСР не се притеснява от тези противоречия.
Ще успее ли ПСР да задържи властта?
Според актуални социологически проучвания, в момента между 30% и 32% от турците подкрепят ПСР. Въпреки това рейтингът на Ердоган е много по-висок от този на неговата партия. Новото в Турция: за първи път шест опозиционни партии сключиха съюз срещу ПСР.
Дали президентството и парламентарното мнозинство ще останат в ръцете на ПСР и на следващите избори през 2023? Или едноличното ѝ управление ще бъде разклатено след 20 години? В случай че опозицията спечели мнозинство в парламента, но Ердоган остане на поста си като президент, Кристиан Бракел прогнозира, че правителството ще е нестабилно. Според него тогава Ердоган ще управлява дори по-авторитарно от преди, заобикаляйки парламента. Опозицията обаче може да го затрудни – вероятно това ще доведе до предсрочни избори.
Но ако опозицията спечели и президентския пост, тя ще бъде изправена пред голямото предизвикателство бързо да постигне осезаеми подобрения по ключови въпроси като миграцията и икономиката, което няма да е лесно, смята Бракел. Според него тогава рискът от разпадане на широкия опозиционен фронт ще бъде голям. Тогава ПСР може да се завърне на местните избори през 2024, прогнозира експертът.
Един човек обаче няма да се въздържи да помага на Ердоган да спечели: руският президент Владимир Путин. Той вече оказва подкрепа, като привлича Ердоган като посредник в украинския конфликт, а също така му помага и икономически, казва д-р Салим Чевик. Следващите няколко месеца ще покажат докъде ще стигне Путин и дали усилията му ще помогнат на ПСР да остане на власт.
***
Вижте и това видео от Турция:
Не е ясно дали скандалните разкрития на още по-скандалния мафиот Седат Пекер могат да разклатят трона на президента Ердоган. Едно е сигурно обаче: Пекер се превърна във феномен и вече формира обществено мнение в Турция.
Позовавайки се на “славното османско минало”, Турция издига териториални претенции към поне пет държави. Ердоган още не е досънувал съня си за великата турска държава. И още бленува за нова Османска империя.
През август инфлацията в Турция е надхвърлила 80 процента – най-високата от 24 години насам. Драстично поскъпналите енергоносители удариха много тежко бедната на суровини Турция, в която цените направо експлодираха.
Кюрдските сили съобщиха, че Турция е нанесла въздушни удари в Северна Сирия. Според критиците Анкара ще използва атентата в Истанбул за политически цели.
“Една нощ можем да дойдем внезапно”: тези думи на турския президент Ердоган се тълкуват като знак за подготвяна от Анкара военна операция в Северна Сирия. Ами ако бомбата в Истанбул е оправдание за такава операция?
Гърция е членката на НАТО, която отделя най-много пари за отбрана – 3,6% от своя БВП. Подобно на Полша, която също харчи много за въоръжаване, и Гърция граничи с враждебен или поне заплашителен съсед, отбелязва ФАЦ.
© 2022 Дойче Веле | Защита на личните данни | Декларация за достъпност | За нас | Контакт | Мобилна версия