Никога в най-новата си история България не е била в толкова безпомощно състояние като днес.
Причините са външни и вътрешни и са толкова сериозни, че е трудно да бъдат приети като осъзната реалност.
Никога от близо 80 години страната ни не е била толкова реално близо до ръба на война.
Никога от десетилетия държавата ни не е била напълно блокирана от видимо злонамерен и злорадстващ политически елит – всеки злорадства колко зле е другият и така всички допринасят за безпомощността на България.
Пълна блокада на политическия процес, страната ни се спуска по наклонена плоскост към центрофуга, от която как ще се излиза, знае ли някой?
Публичните финанси са на ръба, ако не се приеме бюджет на страната – а как ще се приеме, ако няма ясно мнозинство, каквото очевидно не се очертава?
Президентът се държи като разрушител на собствената си държава и пилигрим на личното си его – не хората са важни за него, а “Грипен”-ите, понеже явно си го е навил на пръста от 6 години насам.
Човек се пита Радев президент на България ли е, или президент на “Грипен”?! За българите ли го е грижа, или за грипените?!
Кога ще свика Консултативен съвет по национална сигурност, кога ще поеме ролята си на обединител, а не на разединител, това за него възможно ли е изобщо?!
Бойко Борисов, когото умишлено щадя в коментарите си от година насам /белким се освести/, е изпълнен с всички възможни страхове.
Истинският лидер не се подчинява на страха, истинският лидер надмогва страха – това разбираемо за всеки човек чувство – за да посочи пътя на обществото.
Но сега страховете са лидер на Бойко Борисов, а резултатът е безпътица.
За Кокорчовците какво да се каже – те видимо се наслаждават на разпада в държавата, зловещи клоуни в изтръпнал цирк.
Червени линии днес чертаят, утре събитията тях ще ги зачертаят.
Тръгнали са по пътя на Слави и ще отидат при Слави – който яма копае другиму, той сам пада в нея. Мислят си за първо място на следващи избори, но ямата ги чака.
Единствен главният прокурор Иван Гешев говори ясно и разумно, отишъл сред най-отхвърлената част от обществото, сам и единствен. Глас на разума, глас в пустиня.
Ширеща се престъпност след 18 месеца президент-кокорско управление, разпад на институциите, разпад на обществото.
А безумци още и нови червени разделителни линии чертаят.
Не разбрахте ли, безумни, че червените линии на партийната омраза, които убиват и вас няма да подминат?!
Който отказва да го проумее по разумния начин, ще го разбере по трудния начин – и дано това да не е цяла България, засмукана от гигантската фуния на надигащото се геополитическо торнадо.
Днес има само една невидима линия.
Това е невидимата линия между България и войната.
Дано винаги остане невидима.
Дано политическата озлобеност и безотговорност не й помогне да стане видима.
Моля се Бог да пази България и народа на България!
Молете се Бог да пази България!
© 2022 Труд. Всички права са запазени.
Платформа: Ви Системс // Дизайн: Студио Х