Select Page

В мразещите правилата страни Covid удря по-тежко

В мразещите правилата страни Covid удря по-тежко

С жертви над 2 милиона и повече от 100 милиона души, заразени по целия свят, Covid-19 все още причинява хаос, дори и след като ваксините са пуснати. Но смъртните случаи далеч не са с равномерно разпределение. Някои държави ефективно побеждават пандемията; други все още понасят силни удари. На 126 милиона граждани в Япония са регистрирани малко над 5 000 смъртни случая. С почти идентично население Мексико е с повече от 150 000 смъртни случая. Какво обяснява подобни ярки разлики? Богатство? Болничен капацитет? Възраст? Климат? Ето какво пише за “Гардиън” Мишел Гелфанд, професор в Мерилендския университет. Оказва се, че смъртността на Covid зависи от нещо по-просто и по-дълбоко: културните различия в нашата готовност да следваме правилата. Всички култури имат социални норми или неписани правила за социално поведение. Ние се придържаме към стандарти за обличане, възпитание на децата си и това не са законодателни кодекси, а неща, които помагат на обществото да функционира. Психолозите казват, че някои култури се придържат към социалните норми доста стриктно. Други са разпуснати – с по-спокойно отношение към нарушителите на правилата. Това разграничение, забелязано за пръв път от Херодот, в съвремието може да бъде измерено количествено от психолози и антрополози. В сравнение със САЩ, Великобритания, Израел, Испания и Италия, страни като Сингапур, Япония, Китай и Австрия са показали, че са много по-стриктни. Тези разлики не са случайни.

Изследванията както в цели държави, така и в малки общества показват, че общности с история на хронична заплаха – независимо дали природни бедствия, инфекциозни болести, глад или нашествия – разработват по-строги правила, които осигуряват ред и сплотеност. Това има добър еволюционен смисъл: спазването на правилата ни помага да оцелеем в хаос и кризи. От друга страна, по-свободните групи, които са изправени пред по-малко заплахи, могат да си позволят да бъдат по-либерални. Нито един от двата типа не е по-добър или по-лош – докато не се стигне до глобална пандемия. В изследване, което проследява повече от 50 държави, публикувано тази седмица в Lancet Planetary Health, екип от учени демонстрира, че „хлабавите“ култури са с пет пъти повече случаи на зараза, отколкото „стегнатите“, и над осем пъти повече смъртни случаи. Забележително е, че анализът на данни на британската фирма YouGov разкри, че хората в свободните култури са имали далеч по-малко страх от вируса Covid-19 през 2020 г., дори когато случаите са се разраствали. В затегнати държави 70% от хората са били много уплашени да не хванат вируса.

В свободните култури са само 49%. Това е показателно и в природата. Най-скандалният случай е с безстрашната птица додо на Мавриций, която, еволюирала без хищници, е изчезнала в рамките на век от първия си контакт с хората. Историята на додо показва, че чертите, усъвършенствани в една среда, могат да се превърнат в условие за оцеляване, когато средата се промени. Това е наречено от учените „еволюционно несъответствие“ и то е довело до хиляди ненужни смъртни случаи от Covid-19 в общества, които са по-свободни. Очевидно свободните групи не са предназначени да изчезнат от лицето на земята. Но продължаващата им едногодишна борба с пандемията показва трудностите, които изпитват при адаптацията

. Ще гарантира ли ЕС ваксинирането срещу COVID-19 на гражданите си? „Ваксинация: Брекзит – 1, Брюксел – 0“ – това е заглавието на статия във френския национален ежедневник Le Figaro за забавя… Прочети повече Вирусът много активно обръща склонността на някои общества към нарушаване на правилата срещу самите тях. Американците илюстрират това. Безброй граждани на САЩ продължават да правят партита, пазаруват без маски и като цяло се присмиват на вируса. Когато се задейства рефлексът на страха, често това става по перверзен начин: страхът от блокиране често е по-силен от страхът от самия вирус. Тези културни несъответствия затрудняват разпознаването на сигнала за заплаха.

И съобщенията на бившия президент Тръмп го заглушиха допълнително. „Просто запазете спокойствие. Ще изчезне“, каза той на 10 март 2020 г. Дори през януари 2021 г., след като загинаха повече от 300 000 американци, той се оплака от предполагаеми преувеличения на Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Британският премиер Борис Джонсън също прекъсна „страховия рефлекс“ във Великобритания. След като случаите нараснаха миналия март, той се похвали: „Бях в болница, където имаше няколко пациенти с коронавирус, и се ръкувах с всички, ще се радвате да узнаете, че продължавам да се ръкувам…, хората очевидно могат да решат сами.” За зла участ, позовавайки се на притеснения за „поведенческа умора“, Джонсън и неговите министри умишлено прилагаха бавно здравните мерки, като съвсем обмислено отлагаха натискането на бутона за аларма. Не е изненадващо, че King’s College London разкри, че само един на всеки 10 души във Великобритания, които са били изложени на потвърден Covid-19, всъщност изпълняват заповедите за изолация за две седмици или че по-малко от всеки пети се самоизолира след развитие на самите симптоми.

С жертви над 2 милиона и повече от 100 милиона души, заразени по целия свят, Covid-19 все още причинява хаос, дори и след като ваксините са пуснати. Но смъртните случаи далеч не са с равномерно разпределение. Някои държави ефективно побеждават пандемията; други все още понасят силни удари. На 126 милиона граждани в Япония са регистрирани малко над 5 000 смъртни случая. С почти идентично население Мексико е с повече от 150 000 смъртни случая. Какво обяснява подобни ярки разлики? Богатство? Болничен капацитет? Възраст? Климат? Ето какво пише за “Гардиън” Мишел Гелфанд, професор в Мерилендския университет. Оказва се, че смъртността на Covid зависи от нещо по-просто и по-дълбоко: културните различия в нашата готовност да следваме правилата. Всички култури имат социални норми или неписани правила за социално поведение. Ние се придържаме към стандарти за обличане, възпитание на децата си и това не са законодателни кодекси, а неща, които помагат на обществото да функционира. Психолозите казват, че някои култури се придържат към социалните норми доста стриктно. Други са разпуснати – с по-спокойно отношение към нарушителите на правилата. Това разграничение, забелязано за пръв път от Херодот, в съвремието може да бъде измерено количествено от психолози и антрополози.

В сравнение със САЩ, Великобритания, Израел, Испания и Италия, страни като Сингапур, Япония, Китай и Австрия са показали, че са много по-стриктни. Тези разлики не са случайни. Изследванията както в цели държави, така и в малки общества показват, че общности с история на хронична заплаха – независимо дали природни бедствия, инфекциозни болести, глад или нашествия – разработват по-строги правила, които осигуряват ред и сплотеност. Това има добър еволюционен смисъл: спазването на правилата ни помага да оцелеем в хаос и кризи. От друга страна, по-свободните групи, които са изправени пред по-малко заплахи, могат да си позволят да бъдат по-либерални. Нито един от двата типа не е по-добър или по-лош – докато не се стигне до глобална пандемия. В изследване, което проследява повече от 50 държави, публикувано тази седмица в Lancet Planetary Health, екип от учени демонстрира, че „хлабавите“ култури са с пет пъти повече случаи на зараза, отколкото „стегнатите“, и над осем пъти повече смъртни случаи. Забележително е, че анализът на данни на британската фирма YouGov разкри, че хората в свободните култури са имали далеч по-малко страх от вируса Covid-19 през 2020 г., дори когато случаите са се разраствали. В затегнати държави 70% от хората са били много уплашени да не хванат вируса. В свободните култури са само 49%. Това е показателно и в природата. Най-скандалният случай е с безстрашната птица додо на Мавриций, която, еволюирала без хищници, е изчезнала в рамките на век от първия си контакт с хората.

Историята на додо показва, че чертите, усъвършенствани в една среда, могат да се превърнат в условие за оцеляване, когато средата се промени. Това е наречено от учените „еволюционно несъответствие“ и то е довело до хиляди ненужни смъртни случаи от Covid-19 в общества, които са по-свободни. Очевидно свободните групи не са предназначени да изчезнат от лицето на земята. Но продължаващата им едногодишна борба с пандемията показва трудностите, които изпитват при адаптацията. Ще гарантира ли ЕС ваксинирането срещу COVID-19 на гражданите си? „Ваксинация: Брекзит – 1, Брюксел – 0“ – това е заглавието на статия във френския национален ежедневник Le Figaro за забавя… Прочети повече Вирусът много активно обръща склонността на някои общества към нарушаване на правилата срещу самите тях. Американците илюстрират това.

Безброй граждани на САЩ продължават да правят партита, пазаруват без маски и като цяло се присмиват на вируса. Когато се задейства рефлексът на страха, често това става по перверзен начин: страхът от блокиране често е по-силен от страхът от самия вирус. Тези културни несъответствия затрудняват разпознаването на сигнала за заплаха. И съобщенията на бившия президент Тръмп го заглушиха допълнително. „Просто запазете спокойствие. Ще изчезне“, каза той на 10 март 2020 г. Дори през януари 2021 г., след като загинаха повече от 300 000 американци, той се оплака от предполагаеми преувеличения на Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Британският премиер Борис Джонсън също прекъсна „страховия рефлекс“ във Великобритания. След като случаите нараснаха миналия март, той се похвали: „Бях в болница, където имаше няколко пациенти с корона вирус, и се ръкувах с всички, ще се радвате да узнаете, че продължавам да се ръкувам…, хората очевидно могат да решат сами.” За зла участ, позовавайки се на притеснения за „поведенческа умора“, Джонсън и неговите министри умишлено прилагаха бавно здравните мерки, като съвсем обмислено отлагаха натискането на бутона за аларма. Не е изненадващо, че King’s College London разкри, че само един на всеки 10 души във Великобритания, които са били изложени на потвърден Covid-19, всъщност изпълняват заповедите за изолация за две седмици или че по-малко от всеки пети се само изолира след развитие на самите симптоми.

Indeed