България на 2 скорости: всеки втори в София е висшист, а всеки четвърти в страната е нискообразован - Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:
K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).
брой 45, 2022
ноември 2022
ноември 2022
ноември 2022
октомври 2022
октомври 2022
17 ноември 2022
24 ноември 2022
01 декември 2022
ноември 2022
От Uber до енергийни гиганти и глобални телекоми – проектите на KPMG IT Service и ServiceNow
ноември 2022
Даниела Соколова, специалистът по "Управление на процеси" в Telelink Business Services, знае какво се случва три хода напред и никога не скучае
ноември 2022
Историята на русенския производител и търговец на горива "Булмаркет груп" е показателен пример как второто поколение може да надгради бизнеса до компания за милиарди
Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:
K1 Средата
(политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът
(пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал
(лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).
Вижте всички оферти
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
През 2021 г. образователната ножица в България продължава да бъде широко разтворена. Въпреки че през годините делът на най-нискообразованите българи намалява, а този на завършилите университет расте, все още в двете крайности на скалата хората с основно и по-ниско образование в страната са повече от висшистите. Това сочат социално-икономическите данни от последното преброяване на населението, които НСИ публикува в понеделник.
Благодарим Ви, че чететете Капитал!
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.
Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
През 2021 г. образователната ножица в България продължава да бъде широко разтворена. Въпреки че през годините делът на най-нискообразованите българи намалява, а този на завършилите университет расте, все още в двете крайности на скалата хората с основно и по-ниско образование в страната са повече от висшистите. Това сочат социално-икономическите данни от последното преброяване на населението, които НСИ публикува в понеделник.
Данните са важни, защото влизат в дълбочина и за пореден път затвърждават развитието на България на две скорости: Северозападът, както и областите с висок дял турско и ромско население очевидно изостават спрямо останалите. Очевидна е и връзката между образователния статус и заетостта – безработицата е едва 4.4% сред висшистите, докато сред хората с начално и по-ниско образование тя е 43.6%.
Няколко области в България пък изпъкват в класацията с негативен знак – там има висок дял на слабообразованите и необразованите, висока безработица, висок дял на хора в активна възраст, които нито работят, нито учат и т.н. Сред тях са Сливен, Кърджали и Хасково, както Разград, Търговище и Силистра в Северозиточна България.
Безработицата и неактивността специално е проблем и в Северозапада – Видин, Монтана и Враца. Лошият образователен статус и високите нива на неактивни хора от своя страна не помагат и за привличането на така нужните инвестиции, които да разкрият работни места в тези региони.

Всеки четвърти българин има завършено висше образование (25.5%), като за 20 години този дял е нараснал с близо 6%. Жените с университетска диплома са повече от мъжете (29 срещу 21%), а очаквано най-голям е делът на висшистите в градовете. В столицата почти всеки втори (43%) е с диплома от университет, а големите градове – всеки трети или четвърти, докато в селата един на десет жители е завършил висше училище.

В същото време обаче, въпреки напредъка през годините, необразованите и нискообразованите българи продължават да представляват близо 27% от населението. Над 1 млн души (16.4%) са с основно образование, а почти 11% – с начално или по-ниско. От тях над 350 хил души са завършили само 4-ти клас, още над 270 хил не са стигнали и дотам, а почти 42 хиляди никога не са започвали училище. На картата с най-висок дял на ниско- и необразованите изпъкват областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%). Най-малко нискообразовани хора пък има в Габрово (7.4%), Перник (8%) и град София (8.1%).

Що се отнася до среднистите – една трета от тях са завършили гимназии, а две трети – професионални училища, като сред хората с професионално средно образование има повече мъже отколкото жени, но реално разликата не е съществена – 57 срещу 43%.
Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица на възраст между 15 и 64 години към общото население в същата възрастова група. Към 2021 г. в страната има 2.8 млн. икономически активни лица (между 15 и 64 години). Спрямо най-високият му момент – 1985 г., той е намалял с над 1.6 млн. души.
Коефициентът на икономическа активност в страната e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените). Той е най-висок в София (столица), следвана от Габрово и Перник. Най-нисък е този показател в областите Кърджали, следван от Силистра и Сливен.

Общо 2.5 млн. пък са заетите към септември миналата година от тази група. Младите (15 – 24 години) са най-бездейни на пазара на труда (26.4%). С повишаване на възрастта показателят се увеличава, като най-висока е стойността му при лицата на възраст 35 – 44 години (74%). Коефициентът на заетост очаквано е по-нисък в селата отколкото в градовете във всички възрастови групи. А в регионален аспект най-висок е в град София – 75%, Габрово – 68%, и Варна – 65.3%, а най-нисък е във Видин – 50.9%, Силистра – 49.6%, и Кърджали – 46.8%. Общо в 21 области този показател е по-нисък от средния за страната.
Добра новина е, че продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите – с висше образование са малко на 1 млн. души, или 39.3% от всички заети – ръст от с 6.6 % спрямо 10 години по-рано.
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Безработните на възраст 15 – 64 години към септември 2021 г. са 287 хил., като мъжете са малко повече от жените. Това означава, че 10.1% от икономически активното население във възрастовата група 15-64 години е безработно. Най-висок е коефициентът на безработицата сред младежите между 15 и 19 години, а на регионален принцип очаквано коефициентът на безработица е най-нисък в град София, Габрово и Пловдив, а най-висок е във Видин, Силистра и Търговище. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.
Като дял от всички с висше образование безработните са само 4.4%, а сред тези с начално и по-ниско образование почти всеки втори е без работа. Така връзката между степен на образование и безработица е повече от очевидна.
Икономически неактивното население на възраст 15 – 64 години пък е 1.2 млн. души, или 30.3% от населението в тази възрастова група. От тях 307 хил. са учещи, 313 хил. – пенсионери, 18 хил. получават доходи от собственост, а цели 595 хил. са “други” – нито учещи, нито пенсионери, нито работещи. Най-висок дял такива хора има в Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък – в област София (столица) – 10.6%. Общо в 19 области този показател е над средния за страната.
Ако публикацията Ви е харесала, можете да последвате темата или автора. Статиите можете да откриете в секцията Моите статии
То пък и едни висшисти…
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.

Влезте в профила си и четете свободно 5 статии на месец.
брой 45, 2022

ноември 2022

ноември 2022
Класация на най-динамичните малки и средни компании в България
Уеб разработка Икономедиа
Дизайн Ког Графикс
Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters
Всички права запазени © 1993-2022, Икономедиа АД
Фондация “Америка за България” финансира проект на “Икономедиа”. Мненията и твърденията, изразени в изданията на “Икономедиа”, са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или на нейните директори, служители или представители.
Изданията на “Икономедиа” спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
Уеб разработка Икономедиа
Дизайн Ког Графикс
Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters
Всички права запазени © 1993-2022, Икономедиа АД
Можете да следвате нашите автори или важните за вас теми, само ако сте регистриран потребител.
Влезте в профила си или създайте нов.