България е в топ 3 на страните в ЕС по прием на антибиотици – ДНЕВНИК

Гергана Станчева
© Лили Тоушек
България е сред първите три страни в Европейския съюз по прием на антибиотици през последните 12 месеца, показа проучване на Евробарометър. Според данните 33% от българите са приемали антибиотици орално, като таблетки, на прах или като сироп през последната една година. Преди България са Малта (42%) и Люксембург (36%).
Анализът по страни разкрива, че във всички държави членки по-малко от половината от анкетираните казват, че са приемали антибиотици. Само в тези три страни, една трета или повече респонденти заявяват, че са го правили. Анкетираните са най-малко склонни да приемат антибиотици в Швеция и Германия (и двете по 15%), Полша (16%) и Нидерландия и Дания (и двете по 18%).

© Евробарометър

© Евробарометър
Приемали ли сте някакви антибиотици орално, като таблетки, на прах или сироп, през последните 12 месеца? (%)
Най-малко осем от всеки десет човека във всяка държава членка казват, че са получили своите антибиотици от медицинско лице. Най-високият дял е в Чехия (98%), Полша (97%) и Дания (96%), а най-ниският е измерен в Румъния (80%), Австрия и Белгия (и двете 84%), и Унгария и България (и двете по 87%).
Анкетираните, които са провели антибиотичен курс през последните 12 месеца, са попитани дали са си направили тест, например на кръв урина или гърлен секрет, за да разберат причината за заболяването преди или по същото време, когато са започнали приема на лекарството.
В 16 държави поне половината от хората казват, че са си направили тест, като повече от две трети (67%) посочват това в Чехия, близо две трети (65%) в Хърватия и 63% в Дания и Естония. Най-малко е вероятно респондентите да кажат това в Полша (29%), Румъния (31%) и Нидерландия и Франция (и двете 39%).
В България тест са направили 51%, а не са – 48%.

© Евробарометър

© Евробарометър
Направихте ли изследване, например изследвания на кръв или урина, или гърлен секрет, за да разберете какво причинява Вашето заболяване преди или по време на започването на антибиотиците? (%)
В 11 държави членки мнозинството от анкетираните знаят, че антибиотиците не убиват вируси, като две трети или повече твърдят това Швеция (77%), Люксембург (73%), Нидерландия (68%) и Ирландия (66%).
В Кипър (34%), Гърция и Румъния (и двете по 35%), Литва (40%) и България (41%) е най-малко вероятно респондентите да знаят, че антибиотиците не убиват вируси.

© Евроберометър

© Евроберометър
Кажете дали смятате, че е вярно или грешно? (%)
Антибиотиците убиват вируси (Грешно).
В 21 страни мнозинството е наясно, че антибиотиците не са ефективни срещу настинки. В седем държави членки най-малко трима на всеки четирима мислят по този начин, с най-високи резултати във Финландия (89%), Швеция (88%) и Люксембург (85%). Анкетираните е най-малко вероятно да дадат правилния отговор в Румъния (30%), Кипър (41%), и Гърция (44%). В четири държави членки, повече от един на всеки десет посочват, че не знаят: България и Литва (и двете по 14%), Португалия (13%) и Германия 12%.
В България правилен отговор дават 46%, а грешен – 40%.

© Евробарометър

© Евробарометър
Кажете дали смятате, че е вярно или грешно? (%)
Антибиотиците са ефективни срещу настинка (Грешно).
Във всички държави близо седем от десет или повече респонденти са наясно, че ненужната употреба на антибиотици допринася за това да станат по-малко ефективни.
Анкетираните са почти единодушни в Швеция (99%), Финландия, Малта, Нидерландия и Дания (всички 96%), с общо поне девет от всеки десет анкетирани в девет държави членки, които са наясно, че това е така.

© Евробарометър

© Евробарометър
Кажете дали смятате, че е вярно или грешно? (%)
Ненужното използване на антибиотици ги прави неефективни (Вярно).
Най-малко вероятно е респондентите да дадат правилния отговор в Румъния (69%), Унгария (73%) и Италия (75%). Поне един от десет посочва че не знае в седем страни, главно България (12%), Литва и Португалия (и двете по 11%) и Румъния, Италия, Франция и Германия (10% всички).
В България правилен отговор дават 78%, а грешен – 10%.
Анализът на национално ниво показва относително малки вариации между различните държави по въпроса дали честото приемане на антибиотици има странични ефекти, като например диария. Във всички страни мнозинството от хората отговарят правилно на този въпрос, с най-високи дялове в Полша (81%), Словакия, Финландия и Естония (79% всички) и Австрия (77%).

© Евробарометър

© Евробарометър
Кажете дали смятате, че е вярно или грешно? (%)
Честото приемане на антибиотици има странични ефекти, като напр. диария (Вярно).
Анкетираните е най-малко вероятно да кажат, че приемането на антибиотици често води до странични ефекти в Румъния (57%), Франция (60%) и Нидерландия и Ирландия (63%). В 23 държави членки един на всеки десет или повече посочват, че не знаят. В България правилен отговор дават 73%, а грешен – 10 на сто, 17% дават отговор “Не знам”.
Във всички страни повечето от респондентите казват, че антибиотичното лечение трябва да бъде спряно едва след завършване на курса. В 22 от 27 страни поне осем от десет заявяват това. Има шест държави, в които най-малко девет от всеки десет анкетирани са убедени, че това е така, като най-високите дялове се наблюдават в Швеция и Нидерландия (и двете по 95%), Финландия и Ирландия (и двете по 94%), и Чехия и Дания (и двете 93%). Най-ниски са тези в Литва, Румъния и Словакия (всички 78%).
Страните с най-висок дял от анкетираните, които неправилно казват, че курсът на лечение с антибиотици трябва да бъде спрян веднага щом се почувстват по-добре, включват Словакия (20%), следвана от Румъния и Унгария (и двете по 19%).
В България 79% мислят, че трябва да спрат приема, когато изпият целия антибиотик, както им е предписан от лекаря, а 18% – когато се почувстват по-добре.
Между 2018 г. и 2022 г. делът на хората, които дават правилния отговор (като казват, че лечението трябва да бъде спряно само след приключване на курса с антибиотици), е останал същият или се е увеличил в 25 държави членки. Най-голямо увеличение се наблюдава в България (79%, +9 процентни пункта), Ирландия (94%, +9), Латвия (81%, +8) и Дания (93%, +6). Междувременно лек спад е регистриран в Германия (85%, -3), и Унгария (79%, -1).
Анкетираните са попитани дали си спомнят да са получавали през последните 12 месеца информация за това да не се взимат антибиотици без нужда, например при настинка.
Съществуват значителни различия между държавите в дела на тези, които са получили информация по тази тема. Финландия е единствената, в която половината от анкетираните (50%) си спомнят да са получавали информация за ненужната употреба на антибиотици през изминалата година, следвана от Люксембург (47%) и Естония (42%). За разлика от това, по-малко от един на всеки пети си спомня да е получавал такава информация в Дания (10%), Нидерландия и Унгария (и двете по 11%), Румъния (13%), Португалия (14%) и Ирландия (15%).
В осем държави се наблюдава увеличение на дела на тези, които казват, че са получили информация за ненужната употреба на антибиотици, включително Чехия (35%, +9 процентни пункта), България (24%, +7) и Естония (42%, +6).
Българите са получавали тази информация най-често от лекар (64%), следвано от новините по телевизията или други програми (38%) и фармацевт (25%).

В пет държави членки мнозинството от анкетираните казват, че получената информация е променила възгледите им за употребата на антибиотици: Кипър (70%), Малта (64%), Словакия (57%), България (56%) и Люксембург (55%).

© Евробарометър

© Евробарометър
Промени ли информацията, която получихте, възгледите Ви за използването на антибиотици? (%)
Като цяло държавите с най-високи нива на познания за антибиотиците са тези, в които анкетираните е най-малко вероятно да кажат, че информацията, която са получили, е променила възгледите им. Обратно, страните с по-ниски нива на познаване са тези, в които респондентите са по-склонни да кажат, че информацията, която са получили, е променила възгледите им за употребата.
Попитани кой от следните източници на информация биха използвали, за да получат достоверна информация за антибиотици, най-много българи (85%) посочват лекар, следвано от аптека (31%) и болница (21%).
На въпроса дали, ако са преболедували COVID‐19, са приемали каквито и да е антибиотици:

• Най-много българи (46%) казват, че не са се разболявали от COVID‐19.
• Общо 29% (най-високият процент в ЕС) са приемали по лекарско предписание.
• Общо 2% са приемали без рецепта.
• Отговор “Не съм приемал/а каквито и да е антибиотици” дават 23%.

Анализ на национално ниво показва значителни разлики между държавите членки. В 20 страни мнозинството от анкетираните посочват, че не са се заразили с COVID-19. Те са най-склонни да кажат това във Финландия (80%), Малта (79%) и Германия (77%), а най-малко – в Полша (43%), Словакия (44%) и България (46%).
Близо половината посочват, че не са приемали антибиотици в Словения и Дания (и двете по 49%), и Швеция, Чехия (и двете по 48%), следвани от четирима на всеки десет анкетирани в Нидерландия, Естония и Ирландия (40% всички).
Анкетираните, които са имали COVID-19, е най-малко вероятно да заявят, че не са приемали антибиотици в Малта (16%), Германия и Финландия (и двете по 20%) и Гърция (21%).
Сред хората, които са приемали антибиотици, повечето са го правили с рецепта. Само в четири държави членки 5% или повече са посочили, че правят това без рецепта: Румъния (9%), Италия (6%) и Хърватия и Полша (и двете по 5%).
На въпроса какви видове въздействие е имала пандемията от COVID‐19 (например поради ограничения, нови лични предпазни мерки, като: хигиена на ръцете, маски и физическо дистанциране) върху нуждата от прием на антибиотици, отговорите са следните:

В България проучването е проведено от Kantar TNS BBSS сред 1035 души в периода 22.02.2022 г. и 14.03.2022 г.
Ключови думи към статията:
Всичко от Ново >
[quote#1:”stenlyaka”]По смътни спомени от социализЪма , антибиотици ни даваха за добър ден . Докато моите деца…
© 2001 – 2022 Икономедиа АД. Някои снимки © 2022 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Общи условия за ползване | Политика за бисквитките | Декларация за поверителност
Уеб разработка на Икономедиа + дизайн на Studio X
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
Дневник спазва етичния кодекс на българските медии.
Реклама
Към мобилната версия.
Бизнес: Капитал Кариери Бизнес Регал Одит
Новини: Дневник Европа
IT: Digitalk
Развлечение: Бакхус LIGHT
На английски: Kapital Insights
За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.
Вход Регистрация
За да създадете комикс, моля логнете се в профила си.
Вход Регистрация