Използваме бисквитки, за да подобрим продуктите, които Ви предлагаме. Повече информация по въпроса ще намерите в нашата Декларация за опазване на личните данни.
Почти 7 милиарда по-висок БВП за 2021 в сравнение с първото измерване и сериозна ревизия на растежа. “Това е абсолютен рекорд за България за този век”, казва икономистът Георги Ганев. Какво означава тази корекция нагоре?
Георги Ганев; архивна снимка
ДВ: Г-н Ганев, какво е изненадващото в това преизчисляване на българския БВП за 2021 година, на което Вие първи обърнахте внимание?
Ганев: Проведена е ревизия на данните. Това редовно се прави. Казано на шега: една от главните тайни на макроикономистите е, че данните никога не са окончателни и винаги могат да бъдат ревизирани.
Докъде ще стигне инфлацията в България? Ще загубят ли хората спестяванията си? Не, казва Красен Станчев. Той припомня, че през 1996-1997 е било далеч по-тежко и обяснява защо еврото няма да реши проблема с инфлацията.
България започва да развива част от болестите на богатите държави, без непременно да е станала богата. Даниел Смилов посочва четири от синдромите на това развитие.
В най-тежко засегнатите от инфлацията страни поскъпването се усеща по-силно заради това, че голяма част от доходите на домакинствата отиват за храна. Как изглежда България в сравнителен план?
Данните на Европейската статистическа служба Евростат за 2021-а година сочат, че България е с най-нисък стандарт на покупателната способност в Общността.
Условията на живот в 90% от страните по света са се влошили през 2021 година, включително и в България. Ето някои данни от публикувания днес Индекс на човешкото развитие на ООН.
“Омръзна ми в Америка да говорят за България като за страна от Третия свят. България далеч не е бедна държава”, твърди Дино Дион. Финансовият експерт е роден в Пловдив, но емигрира още през 1990-те. Днес живее в Ню Йорк.
ДВ: Защо? На какво се дължи това?
Ганев: Защото се променят методологиите, защото се променя и теоретичното схващане за структурата на икономиката. Освен това в течение на времето винаги постъпва и нова информация, която в момента на първите мерения не е била налична. Особено информация за обема на външната търговия. Затова винаги се ревизират данните, стандартно дори в продължение на три години след отчитания период. Но ревизията може да трае и по-дълго. Спомням си, че през 2005 година се ревизираха данните за 1990-те години.
ДВ: А какво показва тази ревизия за България?
Ганев: Нека да кажа, че тя е рутинна: всяка година през октомври се прави ревизия на данните за предишната. Изненадваща е много голямата разлика, която се получава: почти 7 милиарда брутен вътрешен продукт повече в сравнение с първото измерване. Първоначално се смяташе, че през 2021 година БВП е около 132 и нещо милиарда, а сега излиза малко над 139 милиарда. Това е доста значимо – около 5% все пак.
ДВ: На какво се дължи тази разлика?
Ганев: Основно на новопостъпилата информация по линия на външната търговия. Трябва да се провери по-внимателно и подробно, по всичките 10 сектора от икономиката. През всичките тримесечия на 2021 година БВП е ревизиран нагоре, а още по-необичайното е, че има сериозна ревизия и на реалния растеж от 4,2% на 7,6%, което, ако го вземем на човек от населението, става дори около 8,5% ръст на БВП за миналата година. Това е абсолютен рекорд за България за този век.
ДВ: Това звучи чудесно. Но понеже споменахте “на човек от населението”: каква му е ползата на този човек от населението? Какво означава рекордният ръст на БВП за един среден българин, ще го почувства ли той някак с джоба си?
Ганев: За съжаление нищо няма да почувства. Но със сигурност, от гледна точка на взимането на решения в лично качество, на бизнес решения, на управленски решения, това е много важна информация. Особено бизнесът винаги внимателно следи в кои сектори има ръст, предприемачите си правят съответните стратегии – това е важно. Но от гледна точка на домакинствата този коригиран нагоре ръст едва ли нещо ще промени.
ДВ: А каква е тенденцията за 2022 година?
Ганев: Растежът продължава, но не е толкова бърз. За двете тримесечия, за които имаме данни, растежът е добър, особено на глава от населението – около 5%. Но като имаме предвид войната и различните кризисни процеси, това е положителна новина. И все пак големият въпрос е дали през втората половина на годината до България няма да достигнат онези процеси, които вече изглеждат като рецесия в Западна Европа.
Георги Ганев е бивш депутат, университетски преподавател и директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии
ДВ: Тоест, Вие смятате, че кризите от последните месеци и години – пандемията, ръстът на цените на енергоносителите, войната на Русия срещу Украйна, не са повлияли на отличния ръст на българската икономика, така ли?
Ганев: Ковид повлия – пандемията сериозно засегна икономиката през 2020 година, тъй че една част от растежа през 2021 е всъщност възстановяване спрямо предишната година. Тоест, след ковидното затваряне ние сме отскочили нагоре, но това далеч не е единственото обяснение. В българската икономика има определени вътрешни процеси, които увеличават растежа. И още нещо, което има връзка вече с домакинствата. Колкото и да са “криза върху криза върху криза”, че в момента и политическа, която за пореден път ни се стовари върху главите, безработицата почти не е нараснала, а заетостта поддържа високи нива. Когато имаме една растяща икономика, едни бизнеси, които успяват да се справят със ситуацията, това за хората все пак е много добре. За тях е от първостепенна важност да не си загубят работните места и доходите.
*****
Вижте и тази фотогалерия от архива ни:
Основен фактор за ръста на инфлацията е рязкото увеличение на цените на енергоносителите – те са нараснали с 58 процента в сравнение с миналата година. А понеже ситуацията на пазара остава неопределена, не може да се прогнозира подобрение. Бремето от високите енергийни цени се поема както от промишлеността, така и от потребителите.
Германците трябва да се подготвят за сериозни разходи през зимата. По официални данни на правителството мазутът за отопление още през юни е струвал с 88 процента по-скъпо, отколкото година по-рано. Актуалната му цена е по-висока от всякога – 1,23 евро за литър. За сравнение – само шест години по-рано литърът е струвал 49 цента.
Автомобилните горива също са поскъпнали осезаемо. През март цената за литър дизел достигна рекорд – 2,14 евро. Ръстът в цените на горивата засяга потребителите непосредствено и влияе на поскъпването на много други стоки. Напрежението по бензиностанциите бе свалено донякъде от намалението в цените на горивата, въведено от правителството. Но тази мярка ще важи засега само до края на август.
Инфлацията удари и супермаркетите, създавайки сериозен проблем, особено за хората с по-ниски доходи. Като цяло хранителните продукти са поскъпнали с 12,7 процента в сравнение с миналата година, съобщават от Федералната статистическа служба. Макар да се очаква, че в следващите месеци инфлацията ще спадне, засега цените в магазините не предизвикват никакъв оптимизъм.
На някои германци в близките месеци може да им се наложи да се откажат от традиционните сандвичи – защото на места стандартното пакетче масло надхвърля три евро. Производителите на млечни продукти страдат от последствията на войната в Украйна, която води до ръст в цената на внасяните фуражи и до повишение на другите производствени разходи.
Заради войната в Украйна поскъпна не само нефтът – Украйна и Русия са основните износителки на слънчогледово олио. След като Русия блокира доставките от Украйна през черноморските пристанища, само за два месеца – от април до май – олиото в Германия поскъпна с 23,2 процента.
Цените на брашното наподобяват изтребител, който излита вертикално. В края на първото полугодие на 2022-а година един килограм стуваше 93 цента, което е със 127 процента повече, отколкото година по-рано. Покрай брашното поскъпват и много други стоки – най-вече хлябът.
Наред с повсеместното поскъпване, има и поевтиняване – в цените на обществения транспорт. Това стана след въвеждането на месечни карти с цена девет евро, важащи за цялата територия на Германия. Но – тази мярка важи само до края на август.
Автор: Николас Мерл
Има голяма вероятност да се стигне до управление на четворна коалиция от ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП. Каква точно е калкулацията на ГЕРБ, какво правителство се очертава и какви опасности се открояват отсега?
Партиите се надпреварват да искат облекчения за бизнеса, компенсации, увеличения на заплати. Особено щедър в харченето на публичните финанси е служебният кабинет. Какви заплахи крие това? Анализ на Емилия Милчева.
Ролята на Радев е твърде голяма в българската политика. Със служебните кабинети той си осигури свои хора в министерства и в държавни фирми. Нищо чудно Радев да връчи третия мандат на партия, която не би го лишила от тях.
© 2022 Дойче Веле | Защита на личните данни | Декларация за достъпност | За нас | Контакт | Мобилна версия
